_Място и ролята на гражданите за качеството на градската среда

сравнителен анализ

_Място и ролята на гражданите за качеството на градската среда

 

„Градовете притежават способността да предоставят нещо за всеки, само защото и само когато, те са създадени от всички.“ – Джейн Джейкъбс

В последните години, ангажирането на местните общности в публичните процеси добива все повече популярност в цялостния европейски контекст. България не прави изключение, въпреки че поради ред причини, произтичащи от развитието в модерната история на страната, този процес има своите по-специални характеристики, измерения и предизвикателства.

През 2017 година, с цел да се експериментира с надграждане на качеството на градската среда и на база на желанието и участието на местните граждани, бе разработен и осъществен проектът „The Spot/_Място“, ръководен от сдружение „BG Бъди активен“ и финансиран от Coca-Cola Foundation. Като част от инициативата 10 неглижирани публични пространства в 10 населени места в страната (Берковица, Враца, Добрич, Казанлък, Калофер, Карлово, Плевен, Самоков, Сандански и София) бяха трансформирани с участието на местните общности и младежи. Процесът на пространствено облагородяване бе организран на три етапа: (1) Досег, (2) Ангажиране и (3) Действие чрез подхода „мястосъздаване“ („placemaking“).

Той представлява всеобхватен и практически метод за подобряване на заобикалящата ни среда. В основата на подхода стоят хората и целта те да бъдат мотивирани колективно да (пре)осмислят и (пре)създават публичните пространства, като центъра на тяхната общност. В своята същност „placemaking“-ът е повече от просто изработката на по-добър дизайн на градската среда. Подходът насърчава използването на креативни намеси в пространството, обръща специално внимание на физическите, културни и социални дадености на територията и стимулира нейното развитие на база наличните потенциали.

сравнителен анализ

Съгласно по-горе описаната философия процесът бе мултиплициран 10 пъти, по веднъж за всяко място. Това, от своя страна, предостави страхотната възможност експериментът с подхода да бъде обективно анализиран по време на и след реализацията на индивидуалните интервенции. Във всеки от 10-те случая, работният екип, стоящ зад развитието на проекта, използваше определена структура и набор от инструменти, за да вдъхнови местните жители да преосмислят и преоткрият ролята на конкретните пространства. Съвсем очаквано обаче, социо-пространствената специфика на всякa локация създаде различни предпоставки за развитие на „placemaking процеса. Съответно, това повлия върху неговото провеждане, физическата трансформация и резултата от облагородяването.

Именно анализирането и сравнението на тези специфики представляват логичния завършек на проект „_Място“ през 2017 година. Такава е и амбицията на екипа, ръководещ и координиращ инициативата. Поради тази причина, се работи усърдно по изготвянето на аналитичен доклад, който е в процес на изработка от сдружение „|Не|Формално“, чиито експерти ръководиха „placemaking“ процеса на терен. Той ще бъде издаден през март 2018 и ще бъде свободно достъпен в сайта на инициативата. Основните му цели са две:

  1. Да се опише детайлно процеса във всичките 10 локации, като се наблегне на специфичното му развитие, оценяване на местните партньорства, основните предизвикателства, факторите за успех и конкретните уроци.
  2. Да рефлектира върху спецификите на 10-те осъществени интервенции и съответно да извлече основни заключения и уроци на база на сравнителен анализ между различните случаи.

За да бъдат ефективно постигнати тези цели (особено втората), бяха разработени два модела за оценка на индивидуалните процеси. Те са използвани за оценка на ангажираността на трите ключови заинтересовани страни в процеса (Община, местни граждани и младежи) и фокуса на всяка една от интервенциите. Това е необходимо, защото по време на всеки индивидуален „placemaking процес усилията и концентрацията на работния екип бе разпределена върху няколко теми/проблеми едновременно. Те са класифицирани като физически (Рехабилитирани функции, Нови функции, Обособяване) и социални показатели (Управление на общностния интерес, Създаване на общност, Популярност на процеса) на осъществените намеси.

сравнителен анализ

С помощта на тези инструменти сравнителният анализ ще изведе задълбочени заключения и уроци относно приложението на „placemaking“ подхода в българския контекст. Желанието на авторите е всички те да бъдат широко споделени, за да може заинтересованите професионалисти в сферата да рефлектират върху тях и колективно да се надгради и подобри „placemaking“ практиката. Въпреки че е концептуално дефиниран от десетилетия, подходът все още набира първоначални практични измерения в България (през последните 5 години) и тепърва се оформя като систематизиран модел за облагородяване на градската среда. От друга страна, той обаче, несъмнено притежава потенциала да подобри качеството на градския живот, както от физическа, така и от социална гледна точка. Именно вярата в подхода е основата мотивация за екипа, стоящ зад инициативата „_Място“, да продължи с полагането на усилия в популяризирането и разработването на „placemaking“ културата и мрежите в българския и европейския контекст.

През 2018 година ще се осъществи второто издание на проекта под надслов Доброволчество с въздействие“ и нови 10 публични пространства в 10 града ще бъдат преобразени заедно с местните граждани, младежи и общински администрации. Основната цел е инициативата да продължи да „засажда“ семената на позитивната промяна и социална активност в България, като същевременно надгради и увеличи въздействието си върху гражданските общности на база на научените вече уроци.

За повече информация:„_Място“, BG Бъди Активен, |Не|Формално