Градското пространство като поле за действие

между блоково пространство в Пловдив

Градското пространство като поле за действие

Тъжно…, но факт. Статистически погледнато,  българинът е изключително нехаен към природата и към поддържането на градската среда – той руши и замърсява навсякъде около себе си. Естествено, най-доброто поле за  изява на неговия „талант“ за разрушение е градското пространство около него, където може безнаказано да прави всичко, което му хрумне. Защо е безнаказано е съвсем друга тема на разговор, на която няма да се спираме.

Парадоксално е, че българин обаче обича и държи домът му да е спретнат. Обича да е чисто в къщи, а от малък е научен да събува своите обувки още пред вратата. Сравнен с домовете на всички европейци, българският е най-чист. Какво обаче се случва на 3 метра от входната врата на този привидно обичащ подреденото човек.

Щом излезе от дома си, той забравя това си възпитание. Малко след като напусне входа на своя блок, човек може да събере цяла колекция от найлонови пликчета, (за някои, от които се налага да се пребориш, за да се сдобиеш, сваляйки ги висящи от дърво), опаковки от вафли, цигари, пластмасови бутилки, кенчета от бира… я и една торба с боклук… че и пълна със завързани дръжки на панделка. Тук да се почудиш дали е била изхвърлена през прозореца или при разходката с кучето е „забравена“ в градинката, че контейнерът е на цели 20 метра. Следват изпочупени указателни знаци, пейки и детски площадки…. мечта, ама с главно М.

Понякога съм си задавала въпроса дали на тези същите хорица това има харесва. Приятно ли им е да минават през целия този хаос и боклук, когато сутрин излязат от домовете си?

Минавайки, докато се възмущават от кочината, в която живеят, защото цитирам: „Държавата е виновна… само плащаме данъци“, забравят ли, че снощи и те са си изхвърлили фаса именно там. А дали изобщо кочината им прави впечатление.

Да (пре)облечем града с красива прОмяна

 Защо това се случва?

Защо продължаваме да бленуваме за чисти и подредени градове, да се възхищаваме на другите европейски градове, а да се отнасяме така към своя собствен по горе изброените начини? Защо не възприемаме града ни като свой дом?

Въпреки всичко изброено дотук, положението не е толкова отчайващо. В страната се забелязват и признаци, вдъхващи надежда. Оказва се, че все пак има хора, които не рушат, а създават. Такива, които възприемат междублоковото пространство като свой дом и го пазят, стремейки се да го направят по-добро и функционално.

През 2017-та, стартирайки проекта _Място, имахме възможността да обиколим цялата страна и открихме много старателно създадени градинки, оградени с шарени гуми или причудливи форми от различни материали, с грижливо засадени цветя.

По време на нашето пътуване се запознахме с хора, с които сътворихме места за социални контакти и почивка, спорт и веселие. С тях, заедно, боядисвахме огради, садихме цветя, изградихме сцени и преборихме болни теми.

Основавайки се на процеса Placemaking и мненията и желанията на гражданите, инициативата „засажда“ семената на позитивната промяна и социална активност в България, като същевременно надгражда и увеличава въздействието си върху гражданските общности. Сега, през 2018-та, предстои и второто издание на проекта – той ще се осъществи в още 10 населени места.

Да (пре)облечем града с красива прОмяна

Забавен пример:

И така… докато държавата не се грижи за облагородяването на междублоковите пространства или поне не се грижи както трябва, хората решават да правят това сами.

Понякога в опитите си да разкрасят околната среда, те често изглеждат лишени от вкус. Мнозина се отнасят с присмех към тях. На снимките виждате междублокови пространства в Пловдив.

между блоково пространство в Пловдивмежду блоково пространство в Пловдив

Тази гражданска активност всъщност трябва да ни радва. Това показва, че все още има хора, които вместо да рушат, градят… както могат, с желание.

между блоково пространство в Пловдив